Културно-историческа · Шумен
Мадарски конник: пътеводител за скалния символ на България край Шумен
Изсечен високо на отвесна скала в началото на VIII век, Мадарският конник е единственият скален релеф от ранното Средновековие в Европа и част от световното наследство на ЮНЕСКО. Ето какво да видите на Мадарското плато, кога да отидете и как да стигнете от Шумен.
Въведение: релеф, изсечен в скалата
На около 18–20 км източно от Шумен, край село Мадара, отвесна варовикова скала пази един от най-загадъчните паметници на българското Средновековие. Мадарският конник е барелеф, изсечен високо на скалната стена – на около 23 метра от основата, което го прави труден за разчитане с просто око и още по-впечатляващ отблизо. Изображението е с размери приблизително 2,6 м височина и 3,1 м широчина и представя конник в движение, следван от куче, с прободен лъв под предните крака на коня. Около фигурата и под нея са издълбани надписи на гръцки език – рядко историческо свидетелство, изсечено директно в камъка. Мадарският конник е единственият скален релеф от периода на ранното Средновековие в Европа – факт, който сам по себе си обяснява защо мястото привлича посетители от цял свят. През 1979 г. паметникът е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, а през 2008 г. е обявен за глобален символ на България.
Значение и датировка: епохата на хан Тервел
Науката поставя създаването на релефа в началото на VIII век. Най-широко приетата хипотеза свързва изображението с хан Тервел (управлявал ок. 701–721 г.) – владетелят, чиято намеса е решаваща при отбраната на Константинопол по време на арабската обсада от 717–718 г. Според тази теза конникът е символ на мощта и величието на младата българска държава. Особено ценни са надписите на гръцки език около фигурата. Те не са единен текст, а няколко пласта, добавяни в продължение на десетилетия – ориентировъчно от 705 г. нататък през VIII и началото на IX век. В тях се споменават или се загатва за владетели като Тервел, Кормисош и Омуртаг, както и за византийския император Юстиниан II. Заради това надписите се смятат за първостепенен извор за политическите отношения между България и Византия през ранното Средновековие. Важно е да се отбележи, че точното тълкуване на фигурата и на отделните надписи остава предмет на научни дискусии – съществуват и други хипотези за смисъла на образа. Именно тази недоизказаност е част от магнетизма на мястото.
Какво да видите на Мадарското плато
Мадарският конник е сърцето, но не и единствената забележителност. Целият район е обявен за национален историко-археологически резерват „Мадара“, а Мадарското плато крие следи от хилядолетия обитаване. Релефът отблизо. От входа на комплекса стълбище отвежда до площадката точно под скалата с конника – най-близката гледна точка към барелефа. Тук се усеща истинският мащаб на паметника и на отвесната стена над него. Пещерите и светилището. По алеята се стига до пещери, издълбани в скалния венец. Голямата пещера е внушителен скален заслон, свързван с тракийско светилище, посветено на трите нимфи – на водата, гората и природата. В по-малките кухини са открити следи от обитаване от дълбока древност. По скалите личат и десетки издълбани ниши и монашески килии от по-късни епохи. Крепостта на платото. Над скалите, на самото плато, се намират останките на средновековна крепост, която е охранявала подстъпите към първата българска столица Плиска. За да се изкачите горе, ви очаква стръмна скална стълба с няколкостотин стъпала – усилието се възнаграждава с широка панорама над Лудогорието и Предбалкана. Изворите и параклисът. В подножието бликат карстови извори, а в скалите има изсечен параклис – свидетелство, че мястото е било свято за различни култури през вековете.
Кога да посетите и как да стигнете
Кога да отидете. Мадара е красива целогодишно, но най-приятни за разходка и изкачване са пролетта и ранната есен, когато не е нито прекалено горещо, нито хлъзгаво. Лятото също е подходящо, стига да тръгнете рано сутрин или в късния следобед, за да избегнете жегата по откритата скала. Зимата носи своя чар – при силни студове в Голямата пещера се образуват ледени формации – но пътеките и стъпалата могат да са заледени и хлъзгави, затова бъдете внимателни. Как да стигнете. Най-удобно е с автомобил. От Шумен са около 18–20 км в посока изток през селата Царев брод и Мадара; пътят е указан. Пред входа на комплекса има паркинг. Мадара е достъпна и с влак – селото е на железопътната линия София–Варна и има гара, от която до входа на резервата се стига пеша за около 20–30 минути. От Варна разстоянието по шосе е около 75 км. За самото разглеждане пресметнете поне 2–3 часа, а ако искате да се качите до крепостта на платото – цял половин ден с почивките и панорамите.
Практични съвети за посещението
- Обуйте удобни спортни обувки с грайфер – пътеките и стъпалата са каменни и на места стръмни.
- Носете вода и шапка през топлите месеци: голяма част от маршрута е на открито под скалата.
- Планирайте посещение сутрин или в късния следобед – светлината е по-мека и релефът се вижда по-добре, а тълпите са по-малко.
- Ако времето е дъждовно или мразовито, преценете внимателно изкачването до крепостта – камъкът става хлъзгав.
- Вземете бинокъл или добър зум на телефона – конникът е на 23 м височина и детайлите се разглеждат по-добре отдалеч.
- Пазете тишина и не докосвайте релефа и надписите – това е паметник под защитата на ЮНЕСКО.
- Комбинирайте деня с близките Плиска и Велики Преслав за пълна доза ранносредновековна история.
Информация за посещение
| Показател | Информация |
|---|---|
| Местоположение | с. Мадара, на ~18–20 км източно от Шумен |
| Статут | Национален историко-археологически резерват; ЮНЕСКО (1979) |
| Вход (възрастни) | ориентировъчно ~2–4 € (цената подлежи на промяна – проверете на място) |
| Вход (учащи/намален) | ориентировъчно от ~0,50 € (провери актуалната тарифа) |
| Екскурзоводска беседа | предлага се срещу допълнителна такса (BG ~2–3 €, чужд език повече) |
| Стъпала до релефа | около сто стъпала от входа до площадката под конника |
| Стъпала до крепостта | стръмна скална стълба с няколкостотин стъпала (ок. 380) |
| Паркинг | има паркинг пред входа на комплекса |
| Препоръчано време | 2–3 часа за релефа; половин ден с платото и крепостта |
Къде се намира
Точна локация · 43.27610, 27.11560 · Отвори в Google Maps →
Още забележителности в Шумен
Изображение: Уикипедия (CC BY-SA)
Често задавани въпроси
Кога е създаден Мадарският конник?
Науката датира релефа в началото на VIII век. Най-приетата хипотеза го свързва с времето на хан Тервел (ок. 701–721 г.). Надписите около фигурата са добавяни на пластове през VIII и началото на IX век.
Защо Мадарският конник е в списъка на ЮНЕСКО?
Той е единственият скален релеф от периода на ранното Средновековие в Европа и носи уникално историческо и художествено значение. Заради това през 1979 г. е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, а през 2008 г. е обявен за глобален символ на България.
Колко струва входът и има ли работно време?
Входът е сравнително евтин – ориентировъчно около 2–4 € за възрастни, с намаление за учащи и хора с увреждания. Комплексът работи целодневно със сезонно работно време (по-дълго през топлите месеци). Тъй като цените и часовете се променят, препоръчваме да ги проверите предварително или на касата.
Колко стъпала има до Мадарския конник?
До площадката точно под релефа се изкачват около сто стъпала от входа. Ако искате да се качите до крепостта на самото плато, ви очаква отделна, по-стръмна скална стълба с няколкостотин стъпала (обикновено се сочат около 380).
Какво друго да видя наблизо?
Мадара се комбинира чудесно с първата българска столица Плиска и с Велики Преслав – двете сърца на ранносредновековна България, и двете в рамките на около половин час с кола. Самият град Шумен с крепостта и паметника „Създатели на българската държава“ също е наблизо.