Никополис ад Иструм

За Никополис ад Иструм

Никополис ад Иструм (на латински *Nicopolis ad Istrum*, „Град на победата при Иструм/Дунав“) е един от най-значимите антични градове по нашите земи. Развалините му се намират на невисоко плато на левия бряг на река Росица, край село Никюп, на около 18–20 км северно от Велико Търново, по пътя за Русе. Градът е основан от император Марк Улпий Траян в началото на II век — според повечето източници около 102–106 г. — в чест на победата на Рим над даките. Точната дата се извежда от името и от нумизматичните данни, затова в различните публикации се среща като „началото на II век“; приемете годините като ориентировъчни. Разположен в провинция Долна Мизия, в периода на своя разцвет (II–III в., при Траян, Адриан, Антонините и Северите) Никополис ад Иструм се превръща в най-важния градски център във вътрешността на провинцията. Градоустройството следва класическата римска схема: правоъгълен план с крепостни стени и порти, ориентирани по четирите посоки на света, и мрежа от улици, които се пресичат под прав ъгъл (т.нар. хиподамова система). Улиците са били павирани, с подземни канали за отпадни води — рядко срещано ниво на инженерство за времето си. Водата е идвала по дълъг водопровод (около 20–26 км според различните оценки) от изворите в района на Мусина. Сърцето на града е бил форумът (агората) — открит площад, обграден с йонийски колонади и украсен със статуи. Около него са се издигали обществените сгради: булевтерий (градски съвет), малък театър — одеон, гражданска базилика, храмове и терми. Част от тези колонади и настилки са реставрирани и днес личат добре на място. След опустошенията от готите и по-късните нашествия градът е преустроен през ранновизантийската епоха (V–VI в.), когато територията му е стеснена и укрепена наново, преди окончателно да запустее. Систематичните археологически проучвания започват в началото на XX век и продължават и днес, което прави обекта един от най-добре изследваните римски градове в България.