Самуилова крепост

За Самуиловата крепост

Самуиловата крепост се издига на невисокия хълм Куфалница, на десния бряг на река Струмешница, в Ключката клисура между планините Беласица и Огражден. Според „Уикипедия“ обектът се намира на около 5 км северно от село Ключ, а входът към комплекса е на около 16 км западно от Петрич — по пътя към ГКПП Златарево към Северна Македония. Крепостта е изградена вероятно в периода 1009–1013 г. по времето на цар Самуил и е била част от мащабна фортификационна система, която е препречвала теснината и е контролирала прохода по долината на Струмешница. Мястото носи паметта за една от най-тежките драми в историята на Първата българска държава. През лятото на 1014 г. тук се води Беласишката битка (известна и като битката при Ключ). Войските на византийския император Василий II разбиват армията на цар Самуил и пленяват хиляди български воини. Според летописната традиция императорът заповядва да бъдат ослепени около 14 000 пленници, като на всеки сто души оставя по един едноок водач, който да ги отведе обратно при царя. Преданието разказва, че при вида на ослепената си войска Самуил получава сърдечен удар и умира малко по-късно — на 6 октомври 1014 г. Именно с тази победа Василий II влиза в историята като Българоубиец, а битката поставя началото на края на Първото българско царство, паднало окончателно под византийска власт през 1018 г. > Забележка: числото 14 000 и подробностите около ослепяването идват от средновековни хроники (най-вече от Йоан Скилица) и се приемат от част от историците с уговорки — точната бройка и ходът на битката остават предмет на дискусии. На 23 октомври 1982 г. на хълма е открит Национален парк-музей „Самуилова крепост“, който днес се стопанисва от Историческия музей в Петрич. В сърцето на комплекса е внушителният бронзов паметник на цар Самуил, а край него — мемориален ансамбъл, посветен на загиналите и ослепени български воини. Археологическата част включва консервирани останки от крепостта, множество разкрити землянки (жилищни и стопански постройки), т. нар. „Голяма землянка“ и руини от наблюдателна кула. В музейната експозиция се пазят находки от разкопките — сред тях мраморни плочи със старобългарски надписи, накити, оръдия на труда, върхове на стрели и керамика. Мястото е обградено от приятен природен парк с алеи покрай Струмешница и панорамни гледки към три държави — България, Гърция и Северна Македония.