Културно-историческа · Велики Преслав
Национален историко-археологически резерват „Велики Преслав"
На около 20 км югозападно от Шумен, край град Велики Преслав, се простират руините на втората столица на Първото българско царство – град, който при цар Симеон Велики се превръща в блестящ културен и духовен център на средновековна Европа. Днес Националният историко-археологически резерват пази основите на дворците, прочутата Кръгла (Златна) църква и великолепната преславска рисувана керамика.
Втората столица на България
Велики Преслав е един от най-значимите археологически обекти в България и място, което разказва историята на българския „Златен век". През 893 г., след решенията на Преславския народен събор, столицата на българската държава е преместена от езическа Плиска в новоиздигнатия Преслав – град, който да олицетворява новото християнско царство. Резерватът се простира върху останките на средновековния град и обхваща обширна територия от стотици хектари. Тук се виждат следите от мощна крепостна система с два пояса – външен град и вътрешен (цитадела), в който са били съсредоточени дворците на владетеля, тронните зали и патриаршеската църква. Преслав е бил не просто крепост, а изцяло планиран столичен град с монументална архитектура, водопроводи, работилници и манастири в околността. Градът е столица близо осемдесет години – до 971–972 г., когато след войните с киевския княз Светослав е превзет от византийския император Йоан Цимисхий. Днес разкритите основи, колони и каменни детайли позволяват да си представим мащаба на този някога блестящ център.
Цар Симеон Велики и Златният век
Разцветът на Преслав е неразривно свързан с името на цар Симеон I Велики (управлявал 893–927 г.). Възпитаник на прочутата Магнаурска школа в Константинопол, Симеон е образован владетел, който мечтае да превърне България във велика империя, равна на Византия. Под негово управление градът се разраства, украсен с мрамор, злато и рисувана керамика, а българската държава достига най-голямото си териториално разширение. Симеоновият Преслав е и люлка на старобългарската книжнина. Тук работи Преславската книжовна школа, свързвана с имена като Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Константин Преславски и Наум. През този период се утвърждава кирилицата, а старобългарският език се превръща в трети класически книжовен език на средновековна Европа – наред с гръцкия и латинския. След смъртта на Симеон синът му цар Петър I продължава да управлява от Преслав, но постепенно натискът на Византия и вътрешните трудности отслабват държавата. Въпреки това споменът за „Симеоновия град" остава символ на българското културно величие.
Какво да видите – Кръглата църква, дворците и музеят
Кръглата (Златна) църква. Най-емблематичният паметник на резервата е Кръглата църква, известна още като Златната църква на Симеон. Смята се, че тя отговаря на „новата златна църква", спомената от старобългарския книжовник Тудор Доксов към 907 г. Храмът е уникален за своето време – съчетава атриум като на раннохристиянските базилики с кръгла (ротондна) наосна част, напомняща антични мавзолеи. Разкрита при разкопки през 1927–1928 г., тя се смята за един от върховете на архитектурата на Първото българско царство и една от най-красивите средновековни постройки в Европа. Богатата ѝ украса подсказва, че е била дворцов, може би дори личен храм на владетеля. Дворцовият комплекс. Във вътрешния град се разкриват основите на владетелските дворци, тронната зала и представителни сгради, изградени от дялан камък и украсени с мраморни колони и капители. Разходката из руините дава усещане за размаха на столичния живот. Археологическият музей. В музея на Велики Преслав се пази богата колекция от находки от разкопките. Сред най-ценните експонати е Преславското златно съкровище – едно от най-забележителните средновековни находки в България, включващо златни накити, диадема, обеци и апликации с изящна изработка. Тук е представена и прочутата преславска рисувана керамика – бели каолинови плочки с многоцветни мотиви и глазури, характерни за Златния век. Именно от такива плочки, открити в манастира в местността Патлейна, е съставена уникалната керамична икона на св. Теодор Стратилат – единствена по рода си, изградена от множество отделни плочки.
Кога да посетите и полезна информация
Велики Преслав може да се посети целогодишно, но най-приятното време е от късна пролет до ранна есен (май–октомври), когато времето е топло, а околните хълмове са зелени. Летният сезон предлагаше по-дълго работно време на обектите. Пролетта и есента са идеални за спокойна разходка из обширния резерват без летните горещини. За да разгледате пълноценно и музея, и археологическия резерват с Кръглата църква и дворците, планирайте поне половин ден. Теренът е обширен и включва ходене на открито, затова носете удобни обувки, вода и защита от слънцето през летните месеци. Препоръчително е да проверите актуалните цени и работно време предварително по телефона на музея, тъй като те подлежат на промяна.
Практични съвети за посещението
- Отделете поне половин ден – резерватът е голям и включва както музея, така и Кръглата църква и дворцовия комплекс на открито.
- Носете удобни обувки за ходене, вода и шапка/слънцезащита през летните месеци – голяма част от обиколката е на открито.
- Заявете екскурзовод предварително – беседата разкрива много повече за Златния век и находките, отколкото самостоятелната обиколка.
- Комбинирайте посещението с Плиска и Мадарския конник в рамките на един-два дни – трите обекта разказват цялата история на ранносредновековна България.
- Проверете актуалните цени и работно време по телефона на музея преди пътуване, тъй като информацията подлежи на промяна.
- За нощувка изберете база в град Велики Преслав или в близкия Шумен, откъдето лесно се достигат всички околни забележителности.
Информация за посещение
| Показател | Информация |
|---|---|
| Вход (възрастни) | около 4,00 € (ориентировъчно) |
| Вход (група над 10 души) | около 3,50 € на човек |
| Ученици / студенти | около 1,50 € |
| Пенсионери | около 2,00 € |
| Семеен билет (с деца до 18 г.) | около 7,50 € |
| Беседа с екскурзовод | около 7,50 € на група |
| Работно време (летен сезон) | 09:00 – 18:00 |
| Работно време (зимен сезон) | 09:00 – 17:00 |
| Разстояние от Шумен | около 20 км |
| Местоположение | гр. Велики Преслав, обл. Шумен |
Къде се намира
Точна локация · 43.14970, 26.82250 · Отвори в Google Maps →
Изображение: Уикипедия (CC BY-SA)
Често задавани въпроси
Защо Велики Преслав е важен за българската история?
Велики Преслав е втората столица на Първото българско царство и главен град на държавата от 893 до 971–972 г. При цар Симеон Велики той се превръща в блестящ културен, църковен и книжовен център – сърцето на българския „Златен век", където се утвърждават кирилицата и старобългарската книжнина.
Каква е Кръглата (Златна) църква?
Кръглата църква, известна и като Златната църква на Симеон, е един от най-забележителните средновековни храмове в България. Смята се, че е изградена в началото на X век и отговаря на „златната църква", спомената от Тудор Доксов към 907 г. Уникалната ѝ архитектура съчетава атриум с кръгла наосна част и я нарежда сред най-красивите постройки на ранносредновековна Европа.
Какво може да се види в археологическия музей?
Музеят на Велики Преслав пази богата колекция от находки от столичния град, сред които прочутото Преславско златно съкровище с изящни златни накити, както и великолепни образци на преславската рисувана керамика. Тук се разказва историята на дворцовия живот и на Златния век.
Как да стигна до Велики Преслав от Шумен?
Град Велики Преслав се намира на около 20 км югозападно от Шумен. С автомобил пътят отнема около 20–25 минути. Има и автобусни връзки от автогара Шумен, а до града може да се пътува и с влак от по-далечни направления. Резерватът е разположен в южния край на града.
Какви други забележителности има наблизо?
Регионът около Шумен е изключително богат на ранносредновековни паметници. В близост се намират първата българска столица Плиска, скалният релеф Мадарски конник (обект на ЮНЕСКО), Шуменската крепост и внушителният паметник „Създатели на българската държава" над Шумен. Всички те могат да се обиколят за един-два дни.