Агушеви конаци

За Агушевите конаци

Агушевите конаци край село Могилица, община Смолян, са смятани за най-големия и най-добре запазен феодален комплекс в Родопите — цяла укрепена резиденция, която повече прилича на малка крепост, отколкото на къща. Ансамбълът е обявен за архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение (обявяване от 1964 г.) и е сред най-разпознаваемите исторически обекти в Смолянско. Конаците са изградени през първата половина на XIX век като зимна резиденция на богатия местен ага Салих, известен и с името Агуш (оттам и „агушеви"), и на неговите синове. Според запазените данни строителството продължило около две десетилетия — първата част е завършена през 1825 г., а втората носи надпис от 1843 г. (по хиджра — 1258 г.). Работата е дело на майстори строители от региона, а мълвата приписва майсторлъка на неизвестен родопски първомайстор. Комплексът се разгръща на площ от около 4 декара и е организиран около три самостоятелни двора, разделени с високи вътрешни зидове. Всеки двор си има представителна жилищна сграда (голям и малък конак), стопански постройки, помещения за прислугата, кладенци и складове — така че всяко от семейните разклонения да живее отделно, но зад общата защитна стена. В югоизточния ъгъл се издига отбранителна кула, чиято форма — кръгла основа и по-горе четвъртита част — често се сравнява с фар. Безспорни, документирани числа за сградата са 221 прозореца, 86 врати и 24 комина — впечатляващ мащаб за родопска постройка от онова време. Тук трябва да отбележим и една популярна легенда: разказва се, че прозорците на конака били точно колкото дните в годината. Реалната преброена цифра (221) не съвпада с 365, затова приемайте историята за красиво предание, а не за факт. В конаците се е помещавала една от най-големите частни библиотеки на Балканите от края на XIX и началото на XX век — около 400 тома, сред които десетки ръкописи и документи на арабски и османотурски. Част от книжовното и музейното наследство днес се съхранява в държавни институции (сред цитираните — Народната библиотека „Иван Вазов" в Пловдив и Регионалния исторически музей в Смолян). След десетилетия като етнографски музей и мащабна реставрация (свързвана с архитект Георги Лабов), в началото на XXI век конаците са реституирани и след дълъг съдебен спор преминават в частна собственост на наследниците. Днес обектът работи по програма за възстановяване и постепенно се отваря към посетители — затова режимът на посещение и цените се променят и е добре да се проверяват предварително.