Басарбовски манастир

За Басарбовския манастир

Басарбовският скален манастир „Св. Димитър Басарбовски“ е разположен в живописния каньон на река Русенски Лом, непосредствено над село Басарбово в община Русе. Той е известен преди всичко с едно — това е единственият действащ скален манастир в България, в който и днес живеят монаси и се отслужват богослужения (за втори жив скален манастир у нас се сочи Разбойщенският манастир, но Басарбовският остава най-известният и най-посещаван). Светата обител е изсечена директно в отвесната варовикова скала. По каменни стъпала посетителят се изкачва до скална площадка, а помещенията, църквата и монашеските килии са издълбани в самата канара — гледка, която пренася в средновековния свят на българското отшелничество. Манастирът е част от голям средновековен скално-манастирски комплекс от времето на Второто българско царство (приблизително XII–XIV век), обхващал каньоните на Русенски Лом с притоците му Бели и Черни Лом. В този район е разцъфтявал исихазмът — монашеско течение на съзерцание и уединение. Точната датировка на първоначалното изсичане не е известна и се приема условно; за пръв път името на обителта се среща в османски данъчен регистър от 1431 г. (като „Басараба“). Най-прочутият обитател на манастира е преподобни Димитър Басарбовски — местен светец, роден в самото село Басарбово. Според „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски той е живял и се е подвизавал тук през XVII век (сочи се година на смъртта около 1685 г.). След неговата кончина мощите му се прославят с чудеса и изцеления. По време на Руско-турската война мощите са пренесени на север и днес почиват в Букурещ, в патриаршеската катедрала „Св. св. Константин и Елена“, където светецът се тачи като покровител на румънската столица — рядък пример за българо-румънска духовна връзка. През XIX век манастирът за известно време опустява. Новото начало идва през 1937 г., когато тук се заселва отец Хрисант, дошъл от Преображенския манастир край Велико Търново, и възобновява монашеския живот. През следващите десетилетия са обособени пещерна трапезария и помещения, а през 2016 г. е осветен нов, по-голям храм „Преображение Господне“, изписан с иконопис. Наоколо се разгръща красотата на Природен парк „Русенски Лом“ — меандри, варовикови венци и скални ниши. В същия каньонен район, наблизо, се намират и Ивановските скални църкви, включени в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО заради уникалните си средновековни стенописи. Двата обекта често се комбинират в едно пътуване от Русе.