Манастир · Георги Дамяново
Лопушански манастир
Скрит в зелената долина на Дългоделска Огоста, в пазвите на Чипровския дял на Стара планина, Лопушанският манастир „Свети Йоан Предтеча“ е една от най-обичаните обители на Северозапада. Издигнат наново в средата на XIX век, той пази спомена за възрожденски будители и революционни войводи, за престоя на Иван Вазов, за резбован иконостас на самоковски майстори и за икона на Богородица, скрита век и половина в зида и намерена отново през 2014 г.
За Лопушанския манастир
Лопушанският манастир „Свети Йоан Предтеча“ се намира край село Георги Дамяново (до 1958 г. носещо името Лопушна), на около 21 км от Монтана и 30 км от Берковица. Обителта е сгушена на около 300 м надморска височина в долината на река Дългоделска Огоста, в чипровския дял на Стара планина — място, което съчетава тишината на планинската гора с топлината на действащ манастир. Според преданието на това място е имало по-стар манастир още от времето на Второто българско царство, разрушен през вековете на османското владичество. За ранната му история почти няма запазени писмени свидетелства — приема се, че старата обител е опожарена, а с нея са изгорели и документите за нейното минало. Затова към точните дати от най-ранния период трябва да се подхожда предпазливо. Днешният облик на лопушанския манастир се дължи на голямо възобновяване през 1850–1853 г., започнато от архимандрит Дионисий заедно с йеромонасите Герасим и Гедеон, който според разказите вложил в делото цялото си наследство. Манастирската църква е изградена от майстор Лильо (Лильчо) от село Славине — според преданието неграмотен, но даровит зидар, който посетил Рилския манастир, за да вземе архитектурни образци; затова храмът отдалеч напомня рилския. Църквата е кръстокуполна, с няколко купола, и се сочи сред най-големите манастирски храмове в България. През Възраждането манастирът е бил и просветно средище: игумен Дионисий открива безплатно килийно училище (около 1853 г.), а по-късно образованието се разширява и в самото село. Така обителта се превръща в едно от духовните и книжовни огнища на Северозападна България. Днес Лопушанският манастир „Св. Йоан Предтеча“ е действащ манастир към Видинската митрополия, с монашеско братство, и е обявен за паметник на културата. Освен молитвено място, той е и любима спирка за поклонници и пътешественици, тръгнали да опознаят Чипровския Балкан.
Акценти
Кога да посетите
Долината на Дългоделска Огоста се разлиства и потоците са пълноводни. Приятно време за поклонение и разходки в подножието на Балкана.
ПрепоръчаноПланинската гора носи прохлада в жегите. Удобно е да съчетаете манастира с преходи в Чипровско-Копиловския Балкан и близките водопади.
Смесените гори на Стара планина се обагрят в жълто и червено — един от най-живописните сезони за снимки около обителта.
При сняг и лед планинските отсечки може да са трудни. Планирайте предварително и се обадете за състоянието на пътя и приема.
Как се стига
- Манастирът е на около 1 км от село Георги Дамяново, обл. Монтана; най-удобно е с личен автомобил.
- От Монтана са около 21 км, а от Берковица — около 30 км; проверете актуалния маршрут в навигацията си (търсете „Лопушански манастир“ или село Георги Дамяново).
- От София пътят е приблизително 2,5–3 часа с кола, обикновено през Монтана и Георги Дамяново.
- Последните отсечки са планински — карайте внимателно, особено при дъжд, мъгла или сняг.
- Обществен транспорт до Монтана и района има, но връзките до самото село и манастира са ограничени — за деня на пътуване проверете разписанията предварително.
Полезно да знаете
- Работно време: по данни от посетители обителта обикновено приема през светлата част на деня (ориентировъчно около 07:00–20:00 ч.), но часовете може да се променят сезонно и по празници — най-сигурно е да се обадите преди пътуване.
- Нощуване: манастирът разполага с поклоннически стаи за пренощуване; местата са ограничени, затова резервирайте предварително по телефон. В село Георги Дамяново и района има и допълнителни места за настаняване.
- Влизате в действащ манастир — облечете се скромно (покрити рамене и колене), пазете тишина и не снимайте богослужения без разрешение.
- Вземете връхна дреха дори през лятото — в планинската долина вечер захладнява.
- Носете вода и лека закуска; вариантите за хранене на място са ограничени.
- Част от разказите за манастира (за най-старата обител, за престоя на отделни личности и за чудесата на иконата) се предават като предание и вяра — приемайте ги с уважение, но и с историческа предпазливост за конкретните детайли.
Къде се намира
Точна локация · 43.37610, 23.01960 · Отвори в Google Maps →
Изображение: Уикипедия (CC BY-SA)
Често задавани въпроси
Кога е основан Лопушанският манастир?
Според преданието на това място е имало по-стар манастир още от времето на Второто българско царство, разрушен през османското владичество. Днешната обител е издигната наново през 1850–1853 г. от архимандрит Дионисий и неговите сподвижници. За най-ранния период почти няма запазени писмени свидетелства, затова ранните дати се приемат с уговорка.
Каква е връзката на манастира с Иван Вазов?
Иван Вазов е бил гост в Лопушанския манастир (по разказите — на йеромонах Гедеон) и според преданието тук е написал част от романа си „Под игото“. Именно тази връзка прави обителта особено скъпа за българската култура.
Гостували ли са тук революционни дейци като Ботев и Стамболов?
Лопушанският манастир е бил средище на националноосвободителните и църковните борби през Възраждането и по разкази е приютявал войводи и дейци от онова време (сред споменаваните са Филип Тотю, Панайот Хитов и Иван Кунин). Имена като Христо Ботев и Стефан Стамболов също се свързват с обителта в местни разкази, но за конкретни техни престои информацията е оскъдна и не е добре документирана, затова я поднасяме като предание, а не като установен факт.
Има ли манастирът стенописи и кой е рисувал иконите?
Обителта е известна преди всичко с резбования си иконостас и с иконите, дело на прочутите самоковски майстори — братята Станислав и Никола Доспевски (роднини на Захари Зограф), а централният иконостас се свързва с резбаря Стойчо Фандъков. Според част от източниците вътрешността е украсена основно с икони, а не с богата стенопис; затова акцентът е върху иконостаса и иконите.
Какви чудеса се свързват с Лопушанския манастир?
Най-известното чудо, за което разказват поклонниците, е свързано с икона на Света Богородица, открита в манастира през 2014 г. — вярва се, че тя е спасена и укрита от стария опожарен манастир и че е чудотворна. Такива разкази са част от вярата на поклонниците; поднасяме ги с уважение, без да ги представяме като научно доказани.
Може ли да се преспи в Лопушанския манастир?
Да, обителта разполага с поклоннически стаи за нощуване. Местата са ограничени, затова е препоръчително да се обадите и да резервирате предварително. В село Георги Дамяново и района има и допълнителни места за настаняване.
Какво е работното време и как се стига?
Манастирът обикновено приема през светлата част на деня (ориентировъчно около 07:00–20:00 ч.), но е добре да проверите предварително по телефон. Намира се на около 1 км от село Георги Дамяново (обл. Монтана), на около 21 км от Монтана — най-удобно е с автомобил.