Манастир · Осеновлаг
Манастир Седемте престола
Скрит дълбоко в гората на Западна Стара планина, край село Осеновлаг в община Своге, Осеновлашкият манастир „Св. Богородица“ пази нещо, което не се среща никъде другаде в България — църква със седем отделни олтара (престола) под един покрив. Оттам идва и народното му име: манастир Седемте престола. Тихо, зелено и обвито в легенди място на около час и половина път от София, което съчетава духовна атмосфера, планинска природа и следи от българската история.
За манастира Седемте престола
Осеновлашкият манастир „Рождество на Пресвета Богородица“ (известен и като „Св. Богородица“), наричан от народа манастир Седемте престола, се намира в пазвите на Западна Стара планина, близо до границата с Врачанския балкан. Разположен е край село Осеновлаг, община Своге, Софийска област, на около 90 км от София и около 50 км от Враца. Обителта е действащ православен манастир, обявена е за паметник на културата и е включена сред Стоте национални туристически обекта. Главната забележителност е самата църква. В нея под общ покрив са изградени седем отделни олтара (престола) — архитектурно решение, което според изследователите не се среща при нито един друг български християнски храм. Именно тези седем престола дават и името на манастира. За произхода на седемте олтара се разказва хубава легенда. Според преданието седем боляри (в някои версии — седмина братя) създали седем съседни села в района — Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник — и построили обща църква със седем престола, по един за всеки от тях. Оттам, разказва легендата, идва и името „Седемте престола“. За основаването на манастира съществуват няколко предания, които трябва да се четат по-скоро като легенди, отколкото като доказана история. Едно от тях свързва обителта с XI век и с въстанието на Петър Делян срещу византийската власт (1040 г.), като я приписва на княз Георги, който се покалугерил под името Гаврил. Трябва да се отбележи обаче, че част от източниците (сред тях и българската Уикипедия) посочват, че реално манастирът е основан по-късно — около средата на XVI век — и че липсват археологически данни за по-ранни постройки. Затова точната година на основаване остава несигурна. По-сигурно е, че през вековете обителта е била разрушавана и възстановявана няколко пъти. Според преданията манастирът е бил разрушен по нареждане на османската власт, а по-късно — около 1770 г., когато отново било разрешено строителство на християнски храмове — е възстановен с усилията на свещеници от Тетевенско. Днешният облик на комплекса до голяма степен е резултат от по-нови реставрации през XX век. Манастирът е свързан и с българското национално-освободително движение. Според разказите тук са намирали убежище видни българи и революционери — сред тях се споменават Софроний Врачански, Вълчан войвода и Васил Левски. Обителта е посещавана и възпята от Иван Вазов. По-широкият Врачански балкан наоколо е тясно свързан и с епопеята на Ботевата чета от 1876 г.; за пряка връзка на самия манастир именно с Христо Ботев обаче не открихме потвърдени данни, затова тук се придържаме към документираните имена. В манастирския двор е гробът на детския писател Змей Горянин (1905–1958). Комплексът е ограден с висок каменен зид, а вътре, около църквата, има поддържана градина, камбанария и жилищни сгради със стаи за поклонници.
Акценти
Кога да посетите
Гората и манастирската градина оживяват; приятни температури за разходка и снимки. Може да е влажно — вземете удобни обувки.
ПрепоръчаноСред гората е по-хладно, отколкото в града — добро бягство от жегата. Уикендите са по-оживени.
Един от най-красивите сезони заради есенните багри на балкана. Около храмовия празник на Малка Богородица (8 септември) е особено атмосферно.
ПрепоръчаноТихо и съзерцателно, но планинският път може да е заснежен или заледен. Проверете пътната обстановка предварително.
Как се стига
- С автомобил от София — около 90 км (ориентировъчно 1,5–2 часа) в посока Своге/Искърско дефиле; последният участък е планински, шофирайте внимателно.
- Един от популярните подходи е през село Елисейна (на пътя за Мездра/Враца), откъдето асфалтов път води до манастира — разстоянието е около 10 км.
- Друг подход е през село Осеновлаг / Еленов дол в община Своге; ориентирайте се по табелите за манастира.
- С обществен транспорт — влак или автобус до Своге, а оттам най-удобно с такси, тъй като до самия манастир няма пряка редовна линия.
- Проверете предварително навигацията и състоянието на пътя, особено при дъжд или сняг; в района на места няма стабилно мобилно покритие.
Полезно да знаете
- Манастирът разполага със стаи за поклонници в бившите монашески килии — по различни данни капацитетът е около 50–60 легла в стаи за двама, трима, петима и повече души.
- За нощувки, цени и свободни места се свържете предварително директно с манастира — актуални тарифи обикновено не се публикуват онлайн и подлежат на промяна.
- Влизането в манастира и разглеждането на двора традиционно са свободни; при желание може да оставите дарение за поддръжката на обителта.
- Това е действащ манастир — облечете се скромно, пазете тишина и се съобразявайте с богослужебния ред и указанията на монасите.
- Храмовият празник е Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица) — 8 септември; в такива дни е по-оживено.
- Носете вода и храна за из път — на място удобствата са базови, а до най-близкия по-голям магазин има път.
- Комбинирайте посещението с други забележителности около манастира: Лакатнишките скали, Искърското дефиле, водопад Скакля, Черепишкия манастир и екопътеките във Врачанския балкан.
Къде се намира
Точна локация · 43.00000, 23.47200 · Отвори в Google Maps →
Често задавани въпроси
Защо манастирът се казва Седемте престола?
Заради уникалната църква, в която под общ покрив са изградени седем отделни олтара (престола). Според легендата седем боляри (или братя) основали седем села в района и построили обща църква с по един олтар за всеки от тях.
Къде се намира манастир Седемте престола?
В Западна Стара планина, край село Осеновлаг в община Своге, Софийска област, близо до границата с Врачанския балкан. Отстои на около 90 км от София и около 50 км от Враца.
Кога е основан манастирът?
Точната година е несигурна. Преданията го свързват с XI век (с въстанието на Петър Делян), но част от източниците сочат, че реално е основан по-късно — около средата на XVI век — тъй като липсват археологически данни за по-ранни постройки. През вековете е разрушаван и възстановяван няколко пъти.
Може ли да се нощува в манастира и какви са цените?
Да — обителта предлага стаи за поклонници в бившите монашески килии, с капацитет около 50–60 легла по различни данни. Актуалните цени за нощувки обикновено не се обявяват публично, затова е най-добре да се обадите предварително директно на манастира, за да проверите свободни места и тарифи.
Свързан ли е манастирът с Ботев и българските революционери?
Според преданията тук са намирали убежище видни българи и борци за свобода като Софроний Врачански, Вълчан войвода и Васил Левски. По-широкият Врачански балкан наоколо е свързан и с Ботевата чета от 1876 г., но пряка потвърдена връзка на самия манастир именно с Христо Ботев не открихме.
Какви забележителности има около манастира?
Районът е богат на природни и културни обекти: Лакатнишките скали, Искърското дефиле, водопад Скакля, Черепишкият манастир и екопътеките във Врачанския балкан са сред популярните места за посещение в комбинация с обителта.