Природа · Габрово
Резерват „Пеещи скали" – скалите, които бучат на вятъра в Централен Балкан
Дълбоко в Национален парк „Централен Балкан", южно от Габрово, се крие едно от най-загадъчните места в Стара планина – резерватът „Пеещи скали". Тук вековни букови гори обгръщат ветровито било, а скалните образувания издават нисък, бучащ звук при силен вятър. Строг резерват със сурова красота, до който се стига само пеша и само по маркирани пътеки.
Едно от деветте съкровища на Централен Балкан
Резерват „Пеещи скали" е един от деветте строги резервата в границите на Национален парк „Централен Балкан" – мрежа от диви кътчета, които пазят най-непокътнатата природа в сърцето на Стара планина. Обявен е за резерват през 1979 г. (Заповед № 502) с площ около 1465,7 хектара, за да опази разнообразните скални образувания и вековните букови гори по източните склонове на Калоферската планина. Територията обхваща водосбора на река Росица – най-големия ляв приток на Янтра – и се разстила от планинската местност нагоре към откритото било. Тук няма курортна инфраструктура, няма пътища и шумни атракции. Има само гора, скали, вятър и тишина, която сама по себе си е рядкост. Забележително е, че представителните букови гори в резерватите на Централен Балкан, включително „Пеещи скали", са част от сериен обект на световното природно наследство на ЮНЕСКО – „Старите и първични букови гори на Карпатите и други райони на Европа". Това поставя тукашните вековни букаци в една категория с най-ценните гори на континента.
Природата и феноменът на пеещите скали
Името на резервата не е поетична измислица. Скалните образувания по билото са разположени така, че когато силен вятър мине през тях, се ражда особен нисък звук – нещо между бучене, свирене и глух стон. Именно този звуков феномен дава името „Пеещи скали". Явлението не е гарантирано при всяко посещение – то зависи изцяло от силата и посоката на вятъра, така че „концертът" е въпрос на късмет и на подходящо време. Резерватът е вертикален разрез през цялата природа на Стара планина. В по-ниските части растат вековни букови гори на възраст над 150 години – тъмни, влажни, с мощни стволове и мека светлина. По-нагоре букът отстъпва на иглолистни (елови) масиви, а над горската граница се разстилат високопланински тревни съобщества и субалпийска храстова растителност. Сред буковите гори се срещат още явор, ясен и габър, а ранната пролет застила поляните с килими от минзухари. Фауната е също толкова богата и включва редки видове от Червената книга на България. Тук намират убежище кафявата мечка, дивата коза, благородният елен и сърната, а в небето кръжат скалният орел и мишеловът. По вековните дървета се обажда черният кълвач. Тази комбинация от непокътната гора, скали и открито било прави резервата важно местообитание за едрите бозайници на Балкана.
Маршрути и какво да видите
„Пеещи скали" не е място за разходка от паркинга – достъпът е само пеша, а самите скали лежат навътре по билото между хижите „Мазалат" и „Тъжа". Класическият подход започва от хижа „Партизанска песен", докъдето се стига с кола (около 24 км от Габрово). Оттам маршрутът се разгръща на два етапа: - Хижа „Партизанска песен" → хижа „Мазалат" – около 3 часа. Пътеката в началото е сравнително равна и приятна, минава през гора и е добре маркирана (следвайте червената маркировка). - Хижа „Мазалат" → скалния феномен – около 1 час нагоре по откритото било. Общо преходът отнема около 4 часа в едната посока и е с средна трудност – по-скоро заради дължината, отколкото заради терена. Не е подходящ за малки деца. По пътя пейзажът е наградата: след като подсечете връх Вълча глава, навлизате в резервата, а билото се отваря с гледки към едни от най-високите върхове в района, сред които Голям Кадемлия (2276 м). Малко преди върха има и водоизточник. В по-широкия район се намира и внушителният Кадемлийски водопад (около 72 м) – една от най-високите каскади в Стара планина. От „Мазалат" нататък се върви на открито, така че цялото било е под слънце и вятър.
Кога да посетите и как да стигнете от Габрово
Кога. Най-подходящият сезон е топлото полугодие – от късна пролет до ранна есен, когато билото е чисто от сняг и пътеките са проходими. Лятото дава дълги дни и стабилно време, а ранната пролет – цъфтящи поляни. През зимата теренът е сериозно високопланинско начинание с реален риск и изисква опит и екипировка – не е за обикновен турист. За самия звуков феномен най-голям шанс имате във ветровит ден, но силният вятър на откритото било носи и рискове, затова преценявайте разумно. Как да стигнете. Отправна точка за района е град Габрово. Оттам се пътува към хижа „Партизанска песен" (около 24 км), която е най-удобният вход с кола към маршрута за „Пеещи скали". От хижата нататък е само пеша – през „Мазалат" към билото. Алтернативно, районът е достъпен и от южната страна и от посока Априлци, но габровският подход през „Партизанска песен" е класическият. Нощувка. Логичната база е нощувка в планинска хижа по маршрута (например „Мазалат") или настаняване в Габрово и околните села, откъдето да тръгнете рано сутринта. Резерватът се посещава безплатно – няма входна такса – но именно затова отговорността за поведението ви е изцяло ваша.
Наблизо: Природен парк „Българка" и Узана
Ако сте в района на Габрово, „Пеещи скали" се комбинира чудесно с по-леки и семейни спирки в Природен парк „Българка", който обхваща северните склонове на Стара планина около града. - Местността Узана – най-голямата старопланинска поляна и популярен целогодишен център за отдих; тук е и географският център на България. Идеална база за разходки и по-леки маршрути. - Природни забележителности в „Българка" – сред тях са „Мъхнатите скали" и „Виканата скала", както и вековни букови масиви. - Соколски манастир – защитена местност върху висок скален масив, обрасъл с букови гори, в една от най-красивите части на парка. - Етнографски комплекс „Етър" – музей на открито с работещи занаятчийски работилници, само на минути от Габрово. Така един уикенд може да събере суровата дивост на строгия резерват и по-достъпните, културни и семейни атракции на „Българка" – два много различни лика на Стара планина.
Правила в резервата и практични съвети
- Движете се САМО по обозначените маркирани пътеки – това е строг резерват и излизането извън тях е забранено.
- Забранено е бране на растения, гъби и цветя, безпокоене или улов на животни, палене на огън и събиране на каквито и да е природни материали.
- Носете си боклука обратно – в резервата не се оставят никакви отпадъци.
- Тръгвайте рано и планирайте около 4 часа в едната посока до скалите; преценете светлата част на деня.
- От хижа „Мазалат" нататък се върви на открито – задължителни са шапка, слънцезащитен крем и вятърна дреха.
- Носете достатъчно вода; водоизточници има, но разстоянията между тях са големи.
- Проверявайте прогнозата – силният вятър и мъглата по билото сериозно променят условията.
- Маршрутът е със средна трудност заради дължината и не е подходящ за малки деца.
- Носете обувки за планина, аптечка и заредена батерия/пауърбанк – телефонното покритие е несигурно.
Полезна информация
| Показател | Информация |
|---|---|
| От Габрово | До хижа „Партизанска песен" ~24 км с кола, оттам пеша |
| Отправна хижа | „Партизанска песен" → „Мазалат" → скалите |
| Продължителност | Около 4 часа в едната посока (3 ч + 1 ч) |
| Трудност | Средна (заради дължината); не за малки деца |
| Площ на резервата | Около 1465,7 хектара |
| Обявен | 1979 г. (Заповед № 502) |
| Статут | Строг резерват в НП „Централен Балкан"; ЮНЕСКО (букови гори) |
| Най-добър сезон | Късна пролет – ранна есен |
| Входна такса | Няма – достъпът е свободен, но по маркирани пътеки |
Къде се намира
Точна локация · 42.77100, 25.30900 · Отвори в Google Maps →
Хотели и настаняване близо до Резерват „Пеещи скали“
Още забележителности в Габрово
Често задавани въпроси
Защо скалите „пеят"?
Скалните образувания по билото са разположени така, че при силен вятър през тях се ражда особен нисък, бучащ звук – нещо между свирене и стон. Оттам идва и името на резервата. Явлението не е постоянно – зависи изцяло от силата и посоката на вятъра, така че се чува само в подходящо ветровито време.
Как се стига до „Пеещи скали" от Габрово?
От Габрово се пътува с кола около 24 км до хижа „Партизанска песен". Оттам нататък е само пеша: около 3 часа до хижа „Мазалат" и още около 1 час нагоре по билото до скалния феномен. Общо около 4 часа в едната посока по маркирана (червена) пътека.
Подходящ ли е маршрутът за деца и начинаещи?
Маршрутът е със средна трудност – не толкова заради терена, колкото заради дължината (около 4 часа в едната посока на открито било). За малки деца не се препоръчва. Начинаещи с добра форма могат да го изминат при добро време, но е нужно ранно тръгване и планиране на светлата част от деня.
Кога е най-добре да посетя резервата?
Най-подходящ е сезонът от късна пролет до ранна есен, когато билото е без сняг и пътеките са проходими. Лятото дава дълги дни и стабилно време. През зимата районът е сериозно високопланинско начинание с реален риск и изисква опит и екипировка.
Какви са правилата в резервата?
„Пеещи скали" е строг резерват – движението е разрешено само по обозначените маркирани пътеки. Забранени са бране на растения и гъби, безпокоене на животни, палене на огън, къмпингуване извън указаните места и оставяне на отпадъци. Целта е природата да остане максимално непокътната.