Манастир · Габрово
Соколски манастир „Успение Богородично“ – скритото бижу над Габрово
Сгушен под скалния венец на Балкана, само на няколко километра от Габрово и Етъра, Соколският манастир „Успение Богородично“ пази едни от най-красивите възрожденски истории на България – от основателя си Йосиф Соколски до прочутата белокаменна чешма с осем чучура на майстор Кольо Фичето.
Едно свято място под скалния венец
Има места, които те карат да спреш и да си поемеш дъх – Соколският манастир е точно такова. Разположен в местността Соколова пещера, по горното течение на река Янтра, той е кацнал под внушителен скален венец сред северните склонове на Стара планина. Оттук се разкрива вълшебна гледка към зелените дипли на Балкана, а тишината се нарушава единствено от ромона на манастирската чешма и птичите гласове. Пълното име на обителта е Соколски манастир „Успение на Пресвета Богородица“, познат още като Габровско-Соколски или просто Габровски манастир. Днес това е действащ девически манастир на Българската православна църква и една от най-обичаните духовни и туристически спирки в Централна България. Намира се на около 12 км югоизточно от Габрово и само на 4 км от прочутия етнографски комплекс „Етър“, което го прави идеална част от еднодневен маршрут из Габровско. Името „Соколски“ идва от местността и близката пещера, а соколите станали и символ на манастира – ще ги срещнете дори издялани в камъка на прочутата чешма. Мястото има особена енергия: комбинацията от отвесни скали, вековна гора и белите манастирски сгради създава усещане за откъснатост от забързаното ежедневие. Не случайно поколения българи идват тук не само на поклонение, но и за да намерят миг спокойствие сред природата. Обителта е сред онези места, които българинът обикновено „открива“ веднъж и после се връща отново и отново.
История: от Йосиф Соколски до националните борби
Манастирът е основан в началото на 1833 година от архимандрит Йосиф Соколски – духовник, който по-късно става известен като водач в борбата за църковна независимост и униатски архиепископ. Той идва тук от Троянския манастир заедно с йеромонах Агапий и още същата година двамата издигат малка дървена църква и жилищна сграда край входа на близката пещера. Само година по-късно, на мястото на дървения храм, е построена днешната каменна църква – дело на майстор Константин от Пещера, с помощта и средствата на жителите от съседните Етър и Нова махала. Храмът е посветен на Успение Богородично и се смята за забележителен паметник на българската възрожденска архитектура. През 1862 г. вътрешността е украсена със стенописи от поп Павел Зограф и сина му, а иконостасът е дело на майстори от Тревненската школа. Соколският манастир не е само духовно средище – той е и крепост на националноосвободителните борби. През 1856 г. тук намира убежище четата на капитан Дядо Никола. Двадесет години по-късно, по време на Априлското въстание от 1876 г., в манастира се събира Габровската чета на Цанко Дюстабанов, преди да поеме на своя героичен поход. До 1959 г. манастирът е мъжки и през него минават над 100 монаси; същата година става девически, когато тук се преместват монахините от разрушен габровски манастир. Така съдбата на обителта се преплита с най-съдбовните страници на българското Възраждане – тук се е крепяла и вярата, и надеждата за свобода.
Какво да видите: чешмата на Фичето, църквата и гледката
Чешмата на Кольо Фичето. Истинската емблема на манастира е неповторимата белокаменна чешма с осем чучура, изваяна около 1865 г. от гениалния възрожденски майстор Кольо Фичето. Всеки чучур е увенчан със сокол, а водата извира от планинския масив и не спира да ромоли. Според легендата осемте струи са в памет на обесените въстаници и напомнят за трагичната съдба на четниците от Габровско. Този малък архитектурен шедьовър сам по себе си си заслужава пътуването – мнозина посетители идват именно заради него. Църквата „Успение Богородично“. Прекрачите ли прага на храма, ще ви посрещнат възрожденски стенописи, дърворезбен иконостас и старинни икони – тиха, съсредоточена атмосфера, характерна за най-хубавите български манастири. Обърнете внимание на детайлите по иконостаса, дело на прочутата Тревненска резбарска школа. Гледката и природата. Манастирският двор е спокоен и добре поддържан, а от терасите се открива панорама към Стара планина, която сменя цветовете си с всеки сезон. Наблизо е и естествената Соколова пещера с внушителен вход (достъпът до нея понякога е ограничен заради падащи камъни – съобразявайте се с указателните табели). Оттук тръгват и приятни пешеходни пътеки – около час пеша до Етъра и по-дълъг планински маршрут в посока към паметника на Шипка. Особено силно впечатление прави контрастът между скромната монашеска обстановка и величествената природа наоколо. Пролет тук цъфти дива растителност, лете гората пази прохлада дори в най-жегите дни, а наесен склоновете пламват в жълто и червено. Ако имате време, задръжте се на пейките в двора, вслушайте се в птиците и водата – именно тази атмосфера кара мнозина да определят Соколския манастир като едно от най-„лековитите“ за душата места в Габровско.
Практични съвети за посещение
- Носете удобни обувки – дворът е на терен, а околните пътеки са планински.
- Влизайте в храма с прилично облекло (покрити рамене и колене) – това е действащ девически манастир.
- Не пропускайте да опитате студената изворна вода от чешмата на Кольо Фичето.
- Комбинирайте посещението с АЕК „Етър“ – само на 4 км, идеално за цял ден.
- Есента е приказна заради багрите на Балкана, но пролетта и лятото са най-приятни за пешеходните маршрути.
- Пазете тишина и се дръжте с уважение – манастирът е място за молитва и покой, а не само туристическа атракция.
- Проверявайте предварително достъпа до пещерата – понякога е ограничен заради безопасност.
Полезна информация
| Показател | Детайл |
|---|---|
| От Габрово | ~12 км (югоизточно) |
| От Етъра (АЕК) | ~4 км |
| Разположение | местност Соколова пещера, Стара планина |
| Основан | 1833 г. от Йосиф Соколски |
| Тип | действащ девически манастир |
| Храмов празник | Успение Богородично – 15 август |
| Емблема | чешма с 8 чучура на Кольо Фичето (~1865 г.) |
| Вход | свободен (дарения се приветстват) |
Къде се намира
Точна локация · 42.79731, 25.33827 · Отвори в Google Maps →
Хотели и настаняване близо до Соколски манастир „Успение Богородично“
Още забележителности в Габрово
Често задавани въпроси
Кой е основал Соколския манастир?
Манастирът е основан през 1833 г. от архимандрит Йосиф Соколски, който пристига от Троянския манастир заедно с йеромонах Агапий. По-късно Йосиф Соколски става известен като водач в борбата за българска църковна независимост.
С какво е прочута чешмата на Кольо Фичето?
Това е белокаменна чешма с осем чучура, увенчани със соколи, изваяна около 1865 г. от майстор Кольо Фичето. Тя е ценен паметник на възрожденската архитектура, а според легендата осемте струи са в памет на обесени въстаници.
Как да стигна до Соколския манастир?
С кола от Габрово поемате по пътя към АЕК „Етър“ и следвате табелите за манастира по асфалтов път – има паркинг при входа. Разстоянието е около 12 км от Габрово и 4 км от Етъра. Има и възможност за пешеходен преход от Етъра за около час.
Каква е ролята на манастира в националните борби?
Соколският манастир е бил убежище и сборен пункт на въстаници. През 1856 г. тук се укрива четата на капитан Дядо Никола, а през Априлското въстание от 1876 г. в манастира се събира Габровската чета на Цанко Дюстабанов преди похода си.
Действащ ли е манастирът и мога ли да го посетя?
Да, това е действащ девически манастир на Българската православна църква и е отворен за посетители. Влизайте с прилично облекло, пазете тишина и уважавайте молитвения ред. Входът е свободен, а дарения се приветстват.